Радио "Пловдив": Интервю с Кирил Вътев - председател на сдружението „Традиционни сурово-сушени месни продукти”  Image 0
събития
— 17.06.2009 —
Радио "Пловдив": Интервю с Кирил Вътев - председател на сдружението „Традиционни сурово-сушени месни продукти”

Радио Пловдив: 27 фирми от цялата страна, членуващи в Асоциацията на месопреработвателите в България се обединиха, за да съхранят и продължат българската традиция в производството на месни деликатеси и допълват, че ще правят това като част от културната ни идентичност. Става въпрос за 6 традиционни вида луканка, както и някои от познатите деликатеси пастърма, филе „Елена”, които ще бъдат обозначени с логото на сдружението „Традиционно сурово пушени месни продукти”, а след получаване на одобрение от Европейския съюз, ще носят и специалния знак за храни с традиционно-специфичен характер. На телефона имаме връзка с председателя на новоучреденото сдружение Кирил Вътев. Здравейте, г-н Вътев.
Кирил Вътев: Здравейте.

Р. П. – Кажете моля ви какво означава това за спазването на културната ни идентичност, поставяйки във фокус кулинарното начало, тъй като не е необходимо много да се прави, за да се популяризира този продукт сред българите, така обичан между другото.
К. В. – Известно е, че културата на хранене, начинът, по който се произвеждат храните си е част от културата на всеки един народ. Така че съвсем нормално е тези традиционни български продукти да са част от нашата културна идентичност така както е характерна пастата за италианците, прошутото за същите, шампанското за французите и т. н. , дълъг е списъкът, от който можем да посочим примери.

Р. П. – Много ли са изискванията, на които трябва да отговаряте, за да подготвите документите, за да е готов патента?
К. В. – Нищо сложно няма в подготовката на документите. Малко е по-дълга процедурата – около година и половина, но най-важното е в момента, че успяхме да се учредим, че си говорим на един език и че е поставено началото на този процес, който в развитите страни, които споменах, има история от над 30 г. А ние сега започваме.

Р. П. – Известно е, че в Европейския съюз изискванията, критериите и контролът върху тях трябва да бъдат много стриктни. Ще успеете ли вие представителите на Асоциацията и вече чрез сдружението да отговорите на тези условия? Между другото, какви са условията, които поставяяте за това?
К. В. – Условията са много прости и много ясни. Първо, всички, които се включиха в учредяването на това сдружение, трябва да приемат традиционните рецептури и технология за производство на тези характерни български продукти. Сега предстои да бъде приет и утвърден независим контролен орган, който за съжаление у нас няма такава практика, и сега предстои да пуснем едно искане до Министерството на земеделието за създаване на процедура за утвърждаване на такъв независим контролен орган. Този независим контролен орган няма нищо общо с ДВСК, който си е националния контролен орган за безопасност на храните от животински произход.

Р. П. – През последните години всички станахме свидетели, че много от производителите на тези скъпи месни продукти се отдалечиха твърде много от българската традиционна рецептура, от българския държавен стандарт що се отнася най-вече до присъствието на някои подправки и най-вече на солите. В случая тук има ли някакви конкретни изисквания?
К. В. – Да, тук в случая изискванията са изключително ясни и те са обвързани с приетата рецептура и технология, която вече споменах от технологичния съвет на сдружението и всички производители, включени в това сдружение са длъжни да спазват точно тази технология и точно тази рецептура, а тя няма да изненада никого, това са старите рецептури, които са много добре познати на много поколения българи и тука няма място за интерпретации.

Р. П. – Това означава, че няма да има превишаване на дозата сол, на изкуствените примеси, до присъствието на соя в месните продукти? Успокойте слушателите.
К. В. – Изключено е присъствието на соя в тези продукти, още повече, че има и продукти от нераздробено месо, солта е точно регламентирана колко трябва да бъде, степента на изсушеност, състава на месните суровини, които трябва да влязат, технологията т. е. идеята е, че всички тези фирми, които се включат в сдружението, тъй като то е отворено, са длъжни да произвеждат продуктите по един и същи начин и без значение от коя точно фирма-производител ще бъдат пуснати на пазара тези продукти те трябва да имат едни и същи качствени и вкусови характеристики.

Р. П. – А производителите, които не членуват във вашето новосформирано сдружение ще имат ли право да използват отличителния знак на Европейския съюз след като вече има патент за тези продукти?
К. В. – Не, тук се прилага законът за индустриалната интелектулна собственост те няма да имат право, защото те няма да подлежат на контрола, който сдружението налага на своите членове. Така че те могат да си произвеждат продуктите, без да използват тези наименования и без да ползват този знак. А в нашия при сдружението гаранцията за потребителя, от което може лично мнение е, че най-много ще спечели потребителя е, че той ще има сигурността на един вътрешен контрол, а е известно, че контрола между конкуренти е единствения контрол, който не подлежи на подкупи, манипулиране и т. н. Тук става дума за доброто име на продукта, да неговия авторитет и нито един от участниците в сдружението няма да има интерес да го накърнява. А ако някой си го позволи пък останалите няма как да му го простят това.

Р. П. – На кулинарния пазар в България марките „Трапезица”, „Троянска”, „Чумерна”, „Търновска”, „Панагюрска”, „Смядовска” луканка ознават доста много, но как ще успеете да наложите тези марки на европейския и на световния пазар? Ще се включвате ли в някакви по-специални програми?
К. В. – Нека тука да не храним празни очаквания и да не си правим някакви илюзии, естествено, че ще се опитваме да ги налагаме и на външни пазари, но доказана, утвърдена истина е, че експорта върви след емиграцията. Т. е. там, където има сериозна българска диаспора в чужбина там имаме шанс тези продукти много бързо да влязат, но в какъв обем зависи от това колко е голяма диаспората.

Р. П. – Казвате, че експорта върви след емиграцията, а как ще вървят цените – след рекламата или след качеството?
К. В. – Всичко това е въпрос на себестойност и въпрос на редица други фактори, които влияят върху цената. Цената на един продукти зависи на първо място от вложените суровини, след това зависи от прилаганата технология, накрая зависи от производствените разходи, т. е. аз до тук говоря за себестойност, а крайната на цена на пазара зависи от конкуренцията, от конюктурата на пазара, така че крайната цена е съвкупност от много компоненти и нещо твърде сложно, за да може така простичко да отговорим каква ще бъде цената.

Р. П. – Кога ще бъдат готови документите на финала?
К. В. – Документите ще бъдат готови до средата на юли и ще се внесат в Министерството на земеделието. От там нататъка пътят до Брюксел и окончателното довършване на цялата процедура е около година и половина. Ние направихме най-важното – ние поставихме началото. Значи известно е, че за да се случи една идея и най-важното тя да бъде започната.

Р. П. – Кирил Вътев – председател на новосформираното Сдружение „Традиционни сурово-пушени месни продукти”.