В. "Класа": "Нужни са по-ясни правила за усвояването на еврофондовете" Image 0
събития
— 14.07.2010 —
В. "Класа": "Нужни са по-ясни правила за усвояването на еврофондовете"
В месопреработвателния бранш не може да се говори за фалити, по-скоро станахме свидетели на сливания и продобивания

Интервю на Людмила Куюмджиева

Кирил Вътев е роден на 24 март 1958 г. Завършил е Националната спортна академия и в продължение на 11 години е бил треньор по свободна борба. Напуска спорта през 1991 г. Започва да търгува с облекла на консигнация, прави кафене. Стартира производство на сандвичи, но се оказва, че трудно се намират качествени колбаси. На 8 декември 1993 г. регистрира фирмата "Тандем-В" и постепенно от производството на сандвичи преминава към производство на месни деликатеси.

- Г-н Вътев, вие сте новият председател на Асоциацията на месопреработвателите в България. Какви са перспективите пред сектора в момента?
- Месопреработвателният сектор има да решава много важни въпроси. В момента е злободневна темата за добавките в храните и основно тя се пречупва през колбасите, а това не е съвсем вярно. Искам да подчертая, че не може всички здравни проблеми да се обясняват с храненето и от всички продукти колбасите да бъдат обявявани за най-вредни. Мисля, че тази тема е комплексна и касае и начина на живот, свързан със стрес, околна среда и редица други фактори. Така че не е сериозно само храненето да се обвинява за всички проблеми.
В момента много интересна е и инициативата на министъра на земеделието Мирослав Найденов за връщането на Българския държавен стандарт (БДС), защото на практика той не си е отивал, както се изразиха експертите в патентното ведомство. Стандартът трябва да бъде осъвременен и актуализиран към настоящите условия и не може да бъде задължителен. Това означава, че ако продуктите са произведени и са обозначени по БДС и се въведе необходимият контрол, който да гарантира качеството, тогава крайната дума ще има потребителят. Той ще избере дали да го предпочете, или както и досега ще се търсят евтини, по-евтини и най-евтини продукти.

- Първият български продукт, който кандидатства за защитено географско указание, е “Горнооряховски суджук". Това означава ли, че нашите продукти вече имат по-големи шансове на международните пазари?
- Двете неща нямат нищо общо, защото всяка страна си има съответни вкусове и предпочитания, които са свързани с традициите и културата на дадената страна. Българските продукти имат най-големи шансове там, където има най-плътна концентрация на българи емигранти. Известно е, че има сериозни струпвания в страни като Испания, Англия и Германия. Не споменавам САЩ, защото сънародниците ни, които живеят там, сами си произвеждат традиционни продукти. Аз с очите си видях там луканка, суджук и филе "Елена“, които са произведени в САЩ, но са с български етикети.

- А какво пречи на българските производители да изнасят продукцията си на международни пазари?
- Международните пазари са много сложна структура. На първо място, допреди 20 години България беше затворена страна и оттогава ние сме все на старта да развиваме пазарна икономиката и конкурентоспособност. Факт е обаче, че страната ни няма добър имидж зад граница. Известно е, че когато на даден пазар потребителят разглежда дадени стоки, първата асоциация, която прави, е какво се сеща за страната, от която произхожда продуктът.
Има го и обратния вариант, когато споменем дадена държава, за какви стоки първо се сеща един чужденец. Примерно, когато кажем Германия, всеки ще се сети за премиум марки като Mercedes, Audi или BMW, които са висококачествени автомобили. Като споменем Италия, първата асоциация е спагети, паста, прошуто, пица. И в крайна сметка се оказва, че италианските храни имат най-висок международен авторитет в света.

- Подобен авторитет е изграден с години. България защо не може да изгради подобен имидж?
- Защото не ги е имала тези години. Не може до 1944 г. да е развиван капитализъм, после комунизъм и сега отново да сме на изходно положение в развитието на свободна предприемаческа дейност. За мен това е най-големият проблем. Оттук идва объркването на ценностите, стопирането на традиции и сега отново се полагат усилия да се възстановяват. Просто ние непрекъснато преминаваме от едната крайност в другата. Според мен най-важното е да се борим да променим представите за страната, защото вече е банално, като споменем България всички да се сещат за чадъра, киселото мляко и Христо Стоичков, просто трябва това да се промени.

- Две години след началото на кризата какво е състоянието на сектора и какви са последствията от икономическия срив за месопреработвателната индустрия? Сви ли се потреблението и с колко?
- Кризата, съвсем естествено, няма как да подмине един бранш като месопреработването, като основното, с което се характеризира тя, бе, че потреблението се сви. Слава Богу, не е толкова тежко положението, колкото в строителството, производството на мебели, облекла и други сектори. Все пак храната е нещо необходимо.
Относно темата с колко се е свило потреблението, има много и разнопосочни статистически данни. Анализите, с които съм се запознал, очертават картина на спад между 15 и 30 на сто.

- Какви са мерките, които държавата може да предприеме, за да подпомогне бизнеса? И смятате ли, че има начин правителството да помогне на бранша?
- Държавата е фактор, който създава бизнес средата. Единствено от гледна точка на тази среда прилагането на различни норми е ролята на държавата. Оттам нататък всички е дело на предприемачите и те трябва да се постараят.
Аз много отдавна съм спрял да обяснявам какви са проблемите на месопреработвателния бранш с държавата, защото, както вече коментирах, нейната роля е да развива бизнес климата и да прилага правила, които да не нарушават лоялната конкуренция.

- Има ли чужди инвеститори в месопреработвателния сектор?
- Толкова е нищожно присъствието - под 1%, че спокойно можем да кажем, че месопреработвателният сектор е 100% български бранш. Мотивите да няма чуждестранни инвеститори са различните традиции, спецификата на вкусовете, националната култура. Въпросът е, че храната е много пряко свързана с традициите в една страна, така че е много трудно да си представим, че ще дойдат чужденци, които ще правят типично български продукти, или пък отвън ще се внасят продукти, с които българинът ще пренебрегне родния вкус, за да опита чуждия.

- Според много експерти парите от европейските програми ще бъдат двигател на икономиката през следващите години. Какво е вашето мнение и смятате ли, че фирмите в месопреработвателния сектор могат да представят добри проекти?
- Месопреработвателите са доказали, че могат да правят добри проекти. Моето мнение е, че се преекспонира темата за това, че секторът се е възползвал и е получил най-много средства по предприсъединителната програма САПАРД и че имало много злоупотреби. Браншът определено не е получил достатъчно средства, тъй като оборудването и машините за месопреработка и за създаването на добри хигиенни условия в едно предприятие са свързани с изключително скъпи решения и няма как с малко пари да се направи добра компания.
Аз лично съм изключително резервиран спрямо усвояването на еврофондовете, защото това стана параноя. Едва ли не всеки, който е направил проект, е злоупотребил и както знам, почти всички бенефициенти по САПАРД са следствени, което говори за много пропуски в цялата система за кандидатстване.

- Какви мерки могат да се предприемат в тази насока, за да може бизнесът по-лесно да се възползва от тези средства?
- Проблемът е следният: никога не са ясни сроковете, в които даден проект ще бъде одобрен. След неговото одобряване не е ясно кога ще бъдат отпуснати средствата на бенефициента и не се знае кога и в какво ще те обвинят. Това са моите аргументи за това, че съм много резервиран към тези програми, и мисля, че трябва да се работи в тази сфера. Има нещо в цялата система, което е объркано и мен лично като предприемач не ме привлича.

- Можем ли да очакваме фалити в сектора и от началото на кризата имало ли е досега?
- В цял свят винаги има фалити и създавания на нови фирми. Смятам, че специално фалитът на една фирма преди всичко трябва да се обясни с лош мениджмънт, а не толкова с външни фактори. Да, има такива случаи, в които външни фактори влияят, но те са малко.
За месопреработвателния бранш мисля, че не може да се говори за проблема "фалити“. По-скоро има компании, които се продадоха, станахме свидетели на сливания и придобивания, преобразувания, но там, където има прекратена дейност, по-скоро предприемачите предпочетоха да сменят бранша.

- А каква ще е тенденцията оттук нататък в сектора? Вашата компания “Тандем" оперира ли на чужди пазари?
- Винаги може да има развитие, но това е въпрос на много усилия, визия, маркетингова стратегия. Относно “Тандем", експортът ни към външни пазари е толкова символичен, че не мога да кажа, че изнасяме. Има малки количества, които се експортират към Кипър, Гърция, Германия, Белгия и малко за Люксембург.