Econ.bg: "Кирил Вътев: Всички храни трябва да са екологично чисти"" Image 0
събития
— 16.11.2012 —
Econ.bg: "Кирил Вътев: Всички храни трябва да са екологично чисти""

Специално за Econ.bg

Визитка

Кирил Вътев е роден през 1958 г. Висшето си образование завършва в Националната спортна академия (НСА), в продължение на 22 години се занимава със свободна борба. 11 от тях е състезател, а 11 - треньор, включително на юношеския национален отбор.

През 1993 г. заедно със своя брат учредява месопреработвателната фирма "Тандем - В" ООД, на която е собственик и управител и до днес. Между 1999 и 2004 г. е за пръв път председател на Асоциацията на месопреработвателите в България. Отново е избран през 2010 г. и към днешна дата продължава да заема този пост.

Между 7 и 10 ноември 2012 г. фирма "Тандем", както и Асоциацията на месопреработвателите, се представиха със собствени щандове на провелата се в София специализирана изложба "Месомания".

Акценти:

  • Преди кризата хората често предпочитаха деликатесни меса, а сега - възможно най-евтините продукти
  • Храните трябва да бъдат само екологично чисти и това да е нещо нормално
  • Много фактори определят здравословния начин на живот
  • Нарасналите производствени разходи и свиващото се потребление поставят производителите в преса, в контекста на която те не мислят за развитие, а за оцеляване
  • При поскъпване на суровините с 30-35%, готовите продукти поскъпват за производителя минимум с 15%
  • Всеки производител сам по себе си е слаб и много зависим от потребителското търсене и от търговските обекти
  • Притискането на производителя от страна на търговските вериги е европейска, а не само българска практика
  • Месната суровина почти изцяло е вносна
  • Държавата няма финансовия ресурс, за да подкрепи местните производители на суровина
  • Българските сурово-сушени колбаси са близо до европейска сертификация

Г-н Вътев, разкажете ни за Асоциацията на месопреработвателите – в момента колко фирми членуват в нея, каква част са те от българския пазар?

Кирил Вътев:

Асоциацията сви главоломно своите членове, защото преди години тя беше достигнала до 240-250 фирми, ако не бяха и повече, а в момента са 130, от които 100 са месопреработватели и 30 са със съпътстващи дейности. Това са доставчици на месо, на машини, на обвивки, на опаковки, на всякакви други материали, без които тази индустрия не може да работи.

Какви са тенденциите на пазара в момента? Какво е неговото състояние и кои са водещите фирми?

Кирил Вътев:

Пазарът така или иначе си има своите пазарни сегменти, най-популярни като нисък, среден и висок ценови сегмент със съответните стандарти за всеки ценови сегмент, защото е известно, че всеки производител работи по вътрешнофирмени стандарти, които са заверени и утвърдени по Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), и той е длъжен да спазва тези стандарти чрез система за самоконтрол, за безопасност и качество на храните и е отговорен пред БАБХ и пред потребителите, че коректно изписва върху етикетите онова, което съдържат неговите продукти, и спазва техническата спецификация, по която произвежда, заведена под съответен номер.

До 2009 г. пазарът показа една тенденция към нарастване на предпочитанията на потребителите към деликатеси и основно – сурово-сушени продукти. За голямо съжаление кризата при нас влезе след 2009 г. и от 2010 г. включително до настоящия момент тенденцията обърна рязко посоката си и в момента най-предпочитани са възможно най-евтините продукти. Средният ценови сегмент почти се разми, той отиде в ниския, а високият се сви.

Какво е мнението Ви за здравословното хранене? Напоследък въпреки кризата или може би защото се вижда някакъв изход, все повече производители предпочитат да произвеждат екологично чисти продукти. Има ли бъдеще в това като цяло?

Кирил Вътев:

Здравословното хранене е много сложна тема и то зависи преди всичко от начина на живот, на който трябва да съответства и храненето. Физическата дееспособност, физическата активност, стресът, всички натоварвания, които човек понася, трябва да са обвързани с адекватно хранене. А не просто да си говорим за здравословни храни.

Като цяло, ако трябва да си кажа моето мнение и то ще ви прозвучи крайно, но за мен всички храни трябва да бъдат само екологично чисти. Недопустимо е да се произвеждат друг тип храни. Но тъй като потребителската култура не е еднозначно понятие, в общи линии всеки човек си има собствена философия и за живота, и за храненето, и за всичко, което върши, поради тази причина има и такова голямо пазарно сегментиране. И жалкото е, че в момента всъщност екологично чистите храни се явяват едва ли не като някакъв супер висок, скъп и специален сегмент. А би трябвало това да бъде нормалното производство на храни.

А можем ли да очакваме в бъдеще всички продукти да са екологично чисти, тоест самият потребител да приеме този начин на производство като нормален, да откаже да си купува нискокачествени храни?

Кирил Вътев:

Ами, това е една много красива мечта, но няма как да се случи, тъй като в жестоката конкуренция между търговските вериги в общи линии предимство получават онези, които предложат най-ниски цени, а най-ниските цени няма как да означават най-високо качество. И към настоящия момент като критерий за най-високо качество се приемат екологично чистите храни. Защото там си има много ясно изписани правила какво не може да съдържат. За конвенциалните храни също е много ясно изписано какво не може да съдържат, както и какво се допуска и в какви дози.

В крайна сметка този въпрос опира не толкова до това какво консумираме, а колко консумираме и по какъв начин въобще живеем. Защото човешкото състояние не зависи само и единствено от храненето – да, то е изключително важно, но много често забравяме какъв важен фактор е наследствеността. Какъв важен фактор е ежедневният стрес и обстановката, в която живеем. За голямо съжаление у нас тя е непредвидима и най-често води до негативни емоции. Много е важно колко спим, много е важно какво работим, колко се движим; или смятаме, че като стоим само пред компютъра, оттам на волана и после пред телевизора, и като се нахраним на крак, и вече най-екологично чистата храна ще ни реши проблема със здравето. Не, това няма как да се случи. Т.е., основно искам да кажа, че факторите на здравето са комплексни и всички трябва да бъдат налице, само един не може да бъде фактор за здравето или пък за разболяването.

А Вашето ежедневие позволява ли Вие лично да спазвате всички тези неща, които ми изброихте?

Кирил Вътев:

Както виждате, на теория съм много наясно, и то професионално, тъй като това е основната ми професия. Да си треньор означава да управляваш здравословното състояние и физическата дееспособност на хора и да ги доведеш  в точния момент във върхова спортна форма. Това е, един вид, състоянието, в което човек може да изяви максимално не само своите физически умения, а и своята психическа устойчивост, силата на своя дух, воля. Много хора считат, че спортът е само физическо усилие, а то в никакъв случай не е така. Там също много зависи от културата на човека, от състоянието на духа му, от атмосферата около него, от, колкото и банално да звучи, отборния дух.

Така че това са много важни фактори, същите тези фактори влияят и на нас в нашето ежедневие и, колкото и да съм наясно теоретически, на практика винаги ежедневието те принуждава да отдадеш по-голямо значение на някакви ангажименти, свързани с работата, отколкото на познанията за здравето и здравословния начин на живот.

Пред какви предизвикателства е изправен в момента пазарът на месни продукти у нас?

Кирил Вътев:

Най-големият проблем в момента е свитото потребление, което е свързано с икономическата криза. То се съчета и с много рязко покачване на цената на суровините за месопреработване през август, както и през септември частично. Така че съчетанието от нарасналите разходи за производство и свиващото се потребление поставят всички производители в една преса, която е наистина голямо изпитание за всички. В момента едва ли някой мисли за развитие, всички мислят за оцеляване.

Вследствие на поскъпналите горива и електроенергия, на високите цени на фуражите, на скъпата вносна суровина, през летните месеци месните продукти поскъпнаха. В какъв размер беше това покачване?

Кирил Вътев:

Няма еднозначен отговор на този въпрос, тъй като ценообразуването е доста сложен въпрос. В него влиза не само цената на суровината, а влиза на първо място потребителското търсене. Всеки един производител се стреми да отговори на потребителския интерес и да предложи на пазара продукти, които потребителят предпочита. Същото правят и търговските обекти, всъщност те първи получават тази информация пряко от потребителя, тъй като те са очи в очи с потребителя. Всеки един производител се среща с потребителя чрез своите продукти през търговските обекти.

Така че ние получаваме информацията опосредствано, докато търговците я получават директно. И по поръчките,  и по заявките на търговските обекти си личи какво е потребителското предпочитание. Те поръчват онова, което  потребителят най-много търси. Затова казвам, че потребителската култура е едно от най-важните неща и задача на всички нас, които се занимаваме с производство и дистрибуция на храни, е непрекъснато да работим за повишаване на потребителската култура. Защото най-добрият избор е информираният избор. Неинформираният води до много грешни становища, тълкувания, анализи, които за никого не носят нищо добро.

И все пак можете ли да очертаете някакъв диапазон? Чела съм Ваши изказвания, че доставната цена на продуктите се е увеличила с 10-15%, което в търговските вериги се е отразило като около 2% поскъпване на дребно.

Кирил Вътев:

Не, не стоят така нещата. Аз казах, че при поскъпване на суровините с 30-35% минимумът, с който реално поскъпват готовите продукти за производителя, е 15%. Тъй като не само стойността на месото формира крайната цена на един продукт – има още много разходи, които формират тази цена.

Взаимоотношенията с търговските вериги и с търговските обекти са изключително важна тема. Така или иначе, производителят не е в много силна позиция, той е зависим от волята на търговските обекти. И тъй като в България има прекалено голям брой производители и прекалено дребни по мащаб, всеки един от производителите сам е прекалено слаб, за да налага условия. Така че в крайна сметка основният определящ фактор е потребителят, с неговите познания и култура, и след това са търговските обекти. Производителят на практика е подчинен на тези два мощни фактора и той не е в силната позиция.

Притискат ли големите търговски вериги, особено тези, ситуирани в София, производителите да продават на по-ниски доставни цени?

Кирил Вътев:

Това е банална тема; тя не е български патент, това е световен проблем. Защото аз съм имал възможност да участвам на големи форуми в Брюксел, където участват производители от целия Европейски съюз и всички в общи линии се оплакват от натиска на големите търговски вериги за по-ниски цени, което води до израждане на стоките.

А можем ли да очакваме някакво поскъпване на месните продукти? Имаше например прогноза за скок с 15% на цените на колбасите, доколко тя е вярна?

Кирил Вътев:

Значи, аз казах, че реално стойността на суровините означава, че колбасите са поскъпнали с 15%, но това не означава, че крайните цени ще се повишат с 15%, защото всички знаем, че българският потребител няма покупателната сила да понесе такъв ръст на цените. И оттук вече всяка фирма решава как ще реагира на този факт. Дали ще направи нови рецептури, дали ще съкрати персонал, дали ще понижи доходи на персонала си и въобще откъде ще компенсира това поскъпване. Във всички случаи резултатът е, че рентабилността, с която работят българските производители, вече е близо до нулата.

Във връзка с материал, който правихме преди известно време, разбрахме, че месото у нас е почти изцяло вносно – 100% от говеждото месо и над 90% от свинското са с чужд произход. Вярно ли е това и каква е причината да се внася суровина, а да не се произвежда?

Кирил Вътев:

Около 90% от говеждото месо е внос, 10% е българско производство. Около 80% от свинското е внос, 20% е  българско производство.

Значи тези стойности са преувеличени?

Кирил Вътев:

Да. И това е така от доста време. Причината е, че на запад има много по-голям размер субсидии за животновъдите, докато в България не е така. И това си е политика на ЕС, която важи за абсолютно всички дванадесет новоприсъединени страни – първо десетката от 2005 г. и после, България и Румъния от 2007 г. И това е изкуствено създадено пазарно предимство на големите европейски производители, което е некоректно спрямо всички новоприсъединени европейски страни (източноевропейски).

Може ли държавата да направи нещо, за да промени това?

Кирил Вътев:

Както виждате, държавата не е в завидно финансово здраве, за да може да направи нещо. Това може да се направи с големи, мощни бюджети и с целенасочено управление на тези бюджети. Както виждаме, нито здравеопазването е добре, нито образованието, за да очакваме, че в животновъдството ще настанат някакви значителни субсидии. Освен това има и рамка, която трябва да бъде съгласувана с ЕК. Така че и тук отговорът е доста по-сложен, отколкото изглежда.

Има ли интерес от страна на животновъдите към безвъзмездно финансиране чрез европейските субсидии? Както стана ясно преди няколко месеца, все още той е по-нисък към агроекологичните плащания (мярка 214 от ПРСР, б.а.), но е по-висок към голяма част от останалите мерки за подпомагане и продължава да се повишава през последните години.

Кирил Вътев:

Мисля, че основният отговор на този въпрос се изчерпва с две думи – доверие и сигурност. Ако има доверие и сигурност, ще има и интерес. Ако няма сигурност и доверие, няма да има интерес. Защото рискът е голям.

Преди малко заговорихме за българските сурово-сушени колбаси. Наскоро стана ясно, че е учредено сдружение, което е внесло в ЕК документи за тяхната сертификация като традиционни български храни. Можете ли да ни кажете няколко думи по този въпрос?

Кирил Вътев:

Става дума за национално сдружение, което стана факт благодарение на Асоциацията. 34 фирми се събрахме и  учредихме Сдружение за традиционни сурово-сушени месни продукти (български), за да може да защитим рецептурата и традицията на тези продукти като национална интелектуална собственост в ЕС.

Това е коренно различно от това, което се случи с горнооряховския суджук, за който не искам да коментирам. Но Сдружението за традиционни сурово-сушени месни продукти има за цел да запази национално богатство.

Докъде са стигнали тези постъпления към ЕК?

Кирил Вътев:

След три години административни катаклизми най-накрая шест продукта вече са изпратени за одобрение в ЕК и сега чакаме ще има ли възражение от други страни, които биха имали претенции към тези продукти, че те са тяхна национална традиция.

Значи можем да кажем, че съвсем скоро ще имаме продукти, които са сертифицирани като традиционно български?

Кирил Вътев:

…Които са регистрирани в Европейския регистър за храни с традиционно специфичен характер като традиционни  български продукти. Да.

И накрая, бихте ли могли да очертаете някакви прогнози за бъдещи тенденции в бранша в средносрочен план – в близките 4-5 години?

Кирил Вътев:

Не мога по никакъв начин да се ангажирам с каквито и да било прогнози за бранша, тъй като основният проблем на нашата страна е непредвидимостта.

Източник:  http://econ.bg/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2%D1%8E%D1%82%D0%B0/%D0%92%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B0-%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D1%87%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8_l.a_i.398819_at.3.html