Кирил Вътев е роден през 1958 година. Завършил е Националната спортна академия и в продължение на 11 години е бил треньор по свободна борба. След като се отказва от спорта, Вътев започва да търгува с облекла. По-късно - през 1993-а, регистрира фирмата “Тандем-В" и се заема с производството на месни деликатеси. От началото на 1999 до 2004-а е председател на Асоциацията на месопреработвателите и става неин почетен член. През юни тази година отново оглавява организацията.

- Г-н Вътев, за пореден път се заговори за връщането на Българския държавен стандарт (БДС) за месните продукти. Какво ще се промени, при положение че стандартът няма да бъде задължителен?
- Държавният стандарт е бил задължителен за всички държавни месокомбинати по времето на социализма. Тези правила за приготвянето на храните продължиха и след демокрацията. След приемането ни в Евросъюза обаче те отпаднаха и търговците започнаха реално да се конкурират помежду си.
Европейските правила не предполагат задължителни стандарти за всички, а всеки сам избира начина и критериите, по които да работи.
През 2000 г. няколко ветеринари си присвоиха правото да изработват стандартите на фирмите срещу заплащане. Ние протестираме, защото това си е вътрешнофирмена работа. Тогава стана и голямото объркване на пазара на хранителните продукти у нас. Стигна се дори дотам българският салам “Камчия" да се произвежда от месо от кенгуру. Не упреквам контролните органи, но едва сега наблюдаваме усилия да се даде яснота на потребителя какво купува. Днес достатъчно голяма част от българите все още помнят вкусовете от онова време и неминуемо ще играят водеща роля при структурирането на пазара без задължителни стандарти. Освен това българските продукти се конкурират с вносните и трябва да е ясно, че не е възможно да си купуваме много качествени храни на ниска цена. Потребителите дават по 3-4 лв. за колбаси, а после се чудят защо в тях има соя. При положение че килограм прясно месо струва минимум 5 лв., какво очакваме да има в един салам?

- Означава ли това, че т.нар. гаражно производство продължава да процъфтява?
- За гаражно производство не можем да говорим. Всички предприятия са на много високо ниво, защото са нови. Напоследък много се коментира, че именно преработвателните предприятия са взели най-много пари от САПАРД, а, изглежда, никой не си дава сметка колко струва оборудването и поддържането на машините.

- Да, но вие сам казахте, че част от колбасите се правят от соя. А това означава, че има предприятия, които се опитват да печелят на гърба на потребителите и не отговарят на изискванията за производство.
- След като се въведе БДС и за месните продукти, хората сами ще избират какво да купят. Истината е, че абсолютно всички продукти се произвеждат по някакъв стандарт. И когато говорим за качество, трябва да е ясно, че за всяко ценово равнище си има стандарт и всеки производител в зависимост от неговите усилия да присъства на пазара избира критериите, по които да работи. Затова казвам, че потребителят е този, който ще даде право на живот или ще отхвърли БДС и продуктите, произведени по него.

- В последна сметка купувачите най-често избират според джоба си и в този смисъл няма как да призовем пенсионерите да не купуват шпек за 3.50 лева...
- Понятието качество е много субективно. За един качествено е, ако е безсолно, а за друг - ако има много сол. За един е качествено, ако е с месо, а за друг - ако е с по-малко месо. Затова казвам, че качеството е съответствие на конкретен стандарт. Този въпрос обаче ще бъде решен, ако държавата много прецизно започне да контролира по лабораторен път съответствието между изписаното на етикета и реалното съдържание на продукта.
Контролът за съответствие трябва да бъде безкомпромисен и да засяга не само нашите храни, но и вносните месни продукти, както и собствените марки на хипермаркетите. Ако изписаното на опаковката отговаря на съдържанието, значи всичко е наред. Но ако има несъответствие - това вече е подвеждане на потребителите и нелоялна конкуренция.

- Твърдите, че всички фирми спазват определени стандарти. Аз обаче силно се съмнявам, че производителите на кренвирши, които се разпадат при варене, действително се придържат към някакви нормални норми...
- Всички искаме някой да ни защити и някой да свърши нещо, за което ние носим лична отговорност. Говоря като потребител. Ако аз отида и си купя обувки за 20 лв. и на първото обуване те се разпорят, от кого да искам да ме защити и на кого да се сърдя?

- Може да се сърдите например на този, който е допуснал въпросната фирма на пазара.
- Да, допусната е по силата на някакви правила. Не можем да твърдим, че българските ветеринари не си вършат работата като контролни органи, както и не можем да сложим абсолютно всички под един знаменател. Зависи и от конкретния човек. Във всяка професия има хора, които я упражняват по един професионален начин, има и хора, които правят компромиси. Това важи за всички професии.

- Вие какво месо си купувате?
- Аз се храня с месо, което е произведено от нашата компания. Същото ядат и децата ми.

- Как се борите с нелоялната конкуренция? Магазините са пълни със салами с едно и също име, но от различен производител?
- Нека не упрекваме производителя, че се опитва да печели, защото има много разходи. Той трябва да прави непрекъснати инвестиции в машини, нови технологии, обучение на персонал, нови опаковки... Пак стигаме до фирмените стандарти. Ако кренвиршът ви е оцветил водата или саламът, който не ви е харесал, има изписано съдържание, съответстващо на самия деликатес, няма проблем. Вие нямате право да бъдете недоволни, защото сте информирана. Нелоялна е конкуренцията, когато един продукт е пълен със соя, а върху него пише свинско и телешко месо. Нелоялна е конкуренцията и когато един продукт е произведен от машинно обезкостено пилешко месо, а отгоре пише свинско и телешко. Така че, ако на стоката пише, че има 30% соя с оцветител и продуктът се разпадне, а водата оцвети - не може да се сърдите.

- Какви правила е необходимо да се спазват в едно преработвателно предприятие?
- Тези правила са много и трудно биха могли да се обобщят. Основното е, че всички суровини и материали, които влизат в предприятието, трябва да имат входящ номер и документ за произход. След това преработвателят измерва лабораторно състава на всички суровини. На входа контролираме и наличието на замърсители, като правим микробиологичен анализ на продуктите. Чрез тези две изследвания установяваме дали те са годни. За всички останали неща като добавки, подправки, опаковки... разчитаме на сертификата, който съпровожда всяка една доставка. Оттам нататък има последващ контрол, добри производствени практики и други.

- Отразява ли се кризата на вашия бранш?
- Браншът продължава да се развива, макар и с цената на много инвестиции. Фирмите ни не отстъпват на редица месопреработвателни предприятия от Европейския съюз. Наистина, част от търговците фалираха, а други се сляха, но като цяло няма бум на фалитите. Кризата обаче се усеща със свитото потребление. Това важи за цялата хранителна промишленост, защото потребителите са същите и все пак трябва да се хранят.

- У нас има много добри условия за развитие на екологично чиста продукция, какво се случва с инвестициите в тази посока?
- България е чиста страна и има прекрасни условия за развитието на такъв вид стоки, но начинанието е скъпо. Ние имаме такава ферма в Централния Балкан и инвестициите в нея бяха много големи. Затова често казвам, че това за нас е авантюра, в която влагаме много пари, без да ни носи приходи.